Прочетен: 3294 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2012 05:11
Най-после и ние да се сдобием с признание от световно ниво, а може и да сме първата държава в света, на която отдават подобна почит.
ООН все още не е излязло с официално решение, точно този ден да е международния ден на България, в който всички народи по света ще празнуват в наша чест-бягството или изчезването на една нация. Ние в нашата кръчма решихме да ги изпреварим и да обявим Международния ден на бежанците за международен ден на България. Ами то всичко е хукнало да бяга, надали има държава в света, където на глава от населението се падат толкова много бежанци. Най странното и отчайващо в случая е не бягството на вън от Родината а онова скрито бягство на тези които са в нейните предели, онези които бягат от самите себе си, от своите принципи, идеали, от своята собствена съвест ако щете. Те в голяма степен дават тласък на ония първите, реалните бежанци, да напускат Родината си. Те пък може би бягат навън защото не са усвоили бягството на вторите..... и така се получава един постоянен продължителен и ескалиращ процес на бягство. Не си мислете, че на нас в кръчмата ни беше лесно да определим кой да бъде българския международен ден, много от присъстващите предлагаха 14 юни Световен ден на кръводаряването, надали има по голям кръводарител в света от нашата стопяваща се нация, кръвта ни бавно изтича даром, зян си отиваме в името на чужди интереси подпомагани от собствената си алчност. Отказах ме се от тази дата, да не обидим премиера, заради магистралите където също кръвта ни бавно изтича, заради кучетата, които също ни пускат кръв, на нас първите им приятели, за надупчените вени от където истича кръвта на младите хора.....ще спра до тук.
Дали ще се появи някой, който да хукне в обратната посока,да повлече всички останали и спре процеса на обезкървяване.
В такива случаи се допитваме до бай Гроздан, а той както винаги – право в десятката:
„Няма начин да няма начин, да оцелееме без бягство”, каза той, гаврътна набързо гроздомицина си и побърза за вкъщи. Беше казал преди това, че ще има „сеанс” по скайпито с едно от внучетата си, някъде оттатък океана.
Ние си напълнихме чашите и решихме да пием, както за всички бягащи, така и за тези, които останаха във „ В механата”:
Наздраве!
Нека на този ден да си спомним за всички български бежанци от Тракия, Македония и Северна Добруджа, поклон пред тяхната мъка и страдание!
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)
Хубав постинг. Наздраве!
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)
Хубав постинг. Наздраве!
За Вас, за всички които носят тази жилка -наречена България, която се е вкоренила здраво в сърцата им:
Наздраве!
Това, Наздраве, е само за да можем да вземем трезво решение, а като не става со кротце и со благо, то кютека няма да е с малко.
20.06.2012 15:58
Ето ти нещо писано в Англия,в тяхно училище,от едно наше момиче,живяло до седмата си година в България!Поздрави на жълтата книжка!:(
A,за по ясно,писала го е на 14г!!!до края на годината ще навърши 17г.и още няма висше!!!:)))
БЪЛГАРИЯ
Една искра пламна в очите ми, докато се взирах в диамантите, разсипани по нощното лятно небе. За първи път усетих жажда за живот и надежда. Гледах втренчено черното кадифено море, придружено единствено от Луната. То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия. Предполагам, че сентенцията „Ти не разбираш колко много обичаш нещо, докато не го изгубиш..“ е вярна. Само топлите летни спомени ми дават сили да ставам всяка сутрин. Светлината на Слънцето е пулсът на небето , също както и ароматът на праскови в градината на дядо.
Да, аз знаех прекалено добре защо сме напуснали.. Тези земи бяха отровени от корупция и Комунизъм – дума, която всяваше страх и чувство за мъст в очите ни. Затова се махнахме. И просто чакахме Тъмнината да изчезне и още чакаме облаците на страданието да се разсеят след всичките тези години.. Ще попитате – как така тази страна, която е донесла толкова печал на мен и семейството ми може да ме зарежда с духовна мощ, вместо да предизвика омразата ми и презрението ми. Страданието ми само ме изпълни с решителност и желание за промяна. Аз знаех, че един ден Тя ще разцъфне във величие. Аз не мразех Нея, мразех това, в което се е превърнала – Победена, Опожарена и Предадена Държава. Белезите, 500-годишните белези на робството още не са зарастнали, нито пък някога ще зарастнат. Петстотинте години, през които сме били греховно, подло, зловещо заличавани като Нация и споменът, за които все още оставя кървави следи в небето над нас... „Как? Какво да направя за да променя съдбата И“ – питах се аз всяка вечер, готова да се откажа от всичко и всеки за да И помогна да се изправи на нозе.? Вече не можех да се примиря със страданието, изписано по лицата на хората, когато се завръщах у дома всяко лято.
Изглежда сърцето ми не принадлежи на никой друг и никога няма да принадлежи на друг, освен на страната, която приемам за мой Дом. Кога се влюбих в това място ли? Веднага си спомням лятото на 2007 година.. Видите ли, нашата леля ни водеше всяка година, мен и брат ми, по различни исторически места и ни разказваше истории и легенди. Но онази година беше последната година...годината, в която тя внезапно разбра, че има рак на гърдата.. тогава тя ни заведе в малко градче(б.пр.)), високо в планините, в чиито околности течаха полудели реки и падаха млечно -бели водопади... Наричаха го Копривщица.То само чакаше да бъде открито. Изобщо не бях предполагала, че там ще открия и себе си. Това беше като че ли бях спала с години и най-накрая се бях събудила. Разбудена от Вятъра, шепнещ легенди, от кървавите реки и от духа на героите загинали за свободата на тази земя. Техните души още витаеха из дълбоките гори и охраняваха старите дъбове. Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години жадни - за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години(б.пр.) след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия.. - моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена (б.пр).
Точно тогава аз се промених и съм брагодарна на леля ми, че ми показа Копривщица, защото Копривщица омагьоса тялото ми, ума ми и душата ми. Оттогава аз се втурнах да събирам информация из книги и уебсайтове, жадна да науча, колкото се може повече за миналото на моята Родина. Всеки ден аз откривам нова частичка от себе си в прашната стара История(б.пр.) и знам, че ми предстои да намеря още толкова, толкова много... Аз записах и попих всичко, което знам – за да не го забравя никога (нито моите деца, нито внуците ми – аз ще предам наученото на тях - така, както моята леля и баща ми ме научиха). Всичко това е татуирано в сърцето ми завинаги.
Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!
Постинг: Размислите на един айляк, по пътя за никъде: Висшист в България = чистач в Англия!
Автор на постинга: tonikod
За онези, които не искат да бягат, пък!:)))
оставили имот и огнище за да дойдат тук
бедни... и никой нищо не им върна...
благодаря ти, че ни спомняш...
и за Месечинко моя...
сърдечно...
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/03/sto-na-sto-za-emigrantite.317477
"Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!"
За това изречение от писмото по-горе:
Наздраве!
За онези, които не искат да бягат, пък!:)))
която липсва в написаното от мен:
Наздраве!
оставили имот и огнище за да дойдат тук
бедни... и никой нищо не им върна...
благодаря ти, че ни спомняш...
и за Месечинко моя...
сърдечно...
колко много е страдал нашия народ, колко бежански вълни са го застигали и продължават да го люшкат, вълни образувани от сълзите му по род и Родина....
Много я харесвам тази песен-"Месечинко моя, сребролика" и Ви поздравявам още веднъж с нея:
Наздраве!
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/03/sto-na-sto-za-emigrantite.317477
постинг, оставил съм Ви нещичко там:
Наздраве!
21.06.2012 03:47
"Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!"
За това изречение от писмото по-горе:
Наздраве!
"Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години жадни - за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години(б.пр.) след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия.. - моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена!"
Това прочети и проумей,щото повредата от тези повече от 50 години,момиченцето ни СВЕТКА и ни дава точната диагноза!!!:)))
НАЗДРАВЕ!:)))