Колко малко са истинските българи, които ще предпочетат пред всичко на този свят, добруването на своя народ, които пред пост, власт и пари ще предпочитат България и винаги ще работят за нейното бъдеще и просперитет!  Колко ще напуснат поста си като подпредседател на народното събрание и ще заминат да се сражават за родината си.
Един от хората опитал се да спре нахлуването на "Червената армия" в България, много преди това също  да спре и писъедияването на Родината ни към Тристранния пакт-между Германия, Италия и Япония от 27 септември 1940 г. Един от малкото радетели за пълен неутралитет отностно нашата външна политика.
На този ден -15 май, се навършват 58 години от неговата смърт в Пазарджишкия затвор.
Малко преди да си отиде от този свят той завършва своето последно писмо с думите:

"Искам да вдъхна във вашите сърца вяра и енергия, защото в днешно време нашия народ се нуждае много от тези две неща" ...тогава преди 58г.
......и особено сега!

Атанас Димитров Буров
         ( 1875-1954 )
...........................
4 януари 1945 г. Народният съд под председателството на Богдан Шулев.

-Подсъдимият Атанас Буров! Признавате ли се за виновен ?

- Да, признавам се. ( В това да не обвързва България със Съветския съюз и  преди това с Гервания, това е вината на Атанас Буров- добавката е от мен)

 Ето една малка част от "процеса" срещу него:
Въпрос:

- Дали цар Борис се е съветвал по политика - по влизането в Тристранния пакт примерно, с всички министри?

По отношение на царя Буров е рязък:

- Доколкото познаваме покойния цар, всички хора бяха за него оръдия, много и от министрите му. Той се преструваше, че слуша, че взема съвети. Но фактически доста зле третираше министрите. И едва ли по големите въпроси е чакал да чуе мнение от придворните хора, които го обкръжаваха и бяха инструменти в ръцете му. Аз бих обрисувал портрета на покойния цар, защото съм бил 6 пъти министър при него. Често пъти съм имал аудиенции - скрити, през задните врати, с царя, когато съм настоявал да бъда приет. Той беше един човек неглупав, но извънредно нервен, извънредно малодушен, извънредно фалшив, смазан от един баща тиранин в неговото детинство и младост, изгубил инициатива, дори лично, винаги лавиращ по средни пътища, така че отговорностите да паднат върху други. Без една ясно очертана волева политика, която да наложи.

Буров продължава от подсъдимата скамейка  да разказва:

- Първият разговор, който имах аз с царя, след като започна войната, беше да пледирам пред него България да си запази абсолютно наутралитета. Дадох му аргументи от историята, от миналите войни, от съдбата на България, от нейната слабост. Царят беше напълно съгласен с мен, повтаряше: “Да, доволен съм, че така смятате. Така мисля и аз. Бъдете спокоен, България ще остане вън от войната.” Обаче щом се почнаха първите успехи на германците, особено във Франция, всякакъв контакт между мене и царя изчезна... И се подписа Тристранния пакт.

- Дали цар Борис е бил спечелен предварително от германофилите? Дали е получавал директиви отнякъде? - интересува се Народният съд.

Подсъдимият Буров е наясно и с това:

- Моето впечатление е, че при неговото малодушие царят предварително не беше спечелен. Когато е видял успехите на германците, у него е станал един обрат, който стана у много българи впрочем, които решиха, че войната е предрешена в полза на Германия. И се появи стремежът да не изтървем трена! Ние три пъти правехме катастрофи от страх да не изтървем трена. Царят не беше толкова много умен, че да може исторически да прецени изхода от една световна катастрофа, която няма да се свърши с отделни победи в сражения. И да разбере, че това е война за намиране на светове, в която волята към свобода и възвишен живот ще доминира и ще решава. И че човечеството е доста напреднало, за да се подчини на хегемонията на една раса, която се смята за богоизбрана.