Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2014 19:54 - Нек овцете избират овчар - ако не е Вълкан, то ще е Вълчан, пък те са....
Автор: hopfen Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 4662 Коментари: 12 Гласове:
54


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                          ..... или защо се загуби разковничето по нашия край.....

Абе, нещо много розово взе да ми става, както в блога така и извън него. Появиха се едни нападатели и бранители в розово, ха,  гледам и топката в розов цвят, тревата и тя, брех мамка му стара, това ще е от нередовното пиене. Поогледах се и, к`во да видя, публиката и тя в розово, реферите в розово, вратите в розово...Поне небето да ми е останало в синьо, не, не това ми идва в повече, цялото небе в розово, по дяволите сега дори и едно розово облаче да се появи, човек не може го забеляза. И какво става, аз летя, летя и гледам от високо на тази наша розова земя, ето хората са разделени на два лагера путинофили и путинофоби. Едните розови, другите малко по-тъмно розови. И  въздуха един такъв нажежен с миризма на газ и мастило от печатницата на зелените банкноти, ха зелени ли казах, я да видя, охо зелени друг път. Не знам, какво да си мисля, или пък си мисля, че нищо не знам, потънал съм целия в розова слепота....Сигурно това сервитьорче ще е изтървало месечната си доза в чашата ми, няма от какво друго го да е....   Покрай тези истории в розово, се сетих за Майстора,  Димитър Пелинския и  неговите мечтатели, бай Горан и Рустем, ето който иска да си ги припомни:


Селският доктор, чичо Горан, с възпретнати до колене крачоли на потурите си, с обрамчена торбечка, гази наведен из реката и търси пиявици. Той върви бавно, внимателно обръща всеки камък, заспал в спокойната водица, и се взира в нежно милвания от струите кадифен пясък по края. Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той, вдаден в работата си, не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия, пуши с луличката си, захапана накриво, и търси. Право върху него падат пладнешките лъчи на майското слънце и по потната риза на гърба му се лепят на рояк малки лъскави мушички, предвестници на сухо лято.
          Така той извървя долът, като се провираше под сведените върби и ракитаци, и излезе нашироко в ливадите, дето реката тече бавно, разлива се повече и се пече на слънце между почти голи брегове. Обширните ливади, обрасли в буйна трева, се смееха под слънцето, щурците сговорно, усърдно и празнично свиреха. Реката, разгалена от слънцето и поздравлявана от жъдното ширине, течеше тихо и бавно, ласкаеше златния пясък по брега и от време на време подплиснуваше леко, сякаш въздишаше. И тревите, и цветята наоколо посягаха към нейното освежително дихание.
          Чичо Горан се изправи да разгледа наоколо.
          Далечко из ливадите се щуркаше човек. На всяка крачка той се спираше и ровеше дълго с тоягата си из тревата, като че търси нещо.
          Чичо Горан турна мокра длан над вежди, гледа го дълго и като извади лулата от устата си, извика
          - Рустем, хей, Рустем!
          Момъкът се спря сред ливадите, вслуша се и се обърна. Чичо Горан му махна с ръка и Рустем се упъти към него с една усмивка, сякаш забравена от някога на лицето му. Той дойде срещу чичо Горан, спря се на брега и се подпря на тоягата като овчар. От сухото му, младо, мургаво циганско лице избяга усмивката. Под вехтия му и проскубан калпак над ушите се виеха тежки и черни кичури коса. Скъсаната му кирлива ризица бе отворена бе отворена широко и под нея се виждаха слаби мършави гърди. Дрипав ален пояс увиваше като гъжава високото му стройно тяло. Крачолите на закърпените му потурци, излинели от старост, бяха разкопчани до коленете и свободно се матаераха въз босите му крака. Той стоеше на брега лек като вятър, приличен на някое водно насекомо, готово да заиграе по шаварлака. Черните му очи гледаха издълбоко като из дъно и в тях гореше някаква далечна мечта.
          - Що се луташ из ливадите като въртоглав, да не си изгубил кесията с парите си - каза чичо Горан.
          Циганчето се засмя, наведе се засрамено и почна да чука едно камъче с тоягата си.
          - Е така, ходя - що да правя!
          Чичо Горан се наведе и пак запристъпя из реката.
          - Намират ли се, намират ли се - попита Рустем и тръгна полека по брега, успоредно с доктора.
          - Няма ги много, но като е за лек - намират се.
          - Ами истина ли сега докторите не позволяват пиявиците
          - Какво знаят докторите! - каза сопнато чичо Горан и се изправи. - Знаят само пари да взимат и толкова. И какво ли разбират Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам те тупнат, оплези се, опули се, кихни, дихни, па като не разберат болестта ти, дадат ти за пет пари отрова, и туйто. На другия ден запушат цигарките си, смеят се и те порят да видят от какво си страдал.
          Чичо Горан излезе от реката, поизтри ръце о потурите си, напълни лулата и като махна с ръка, продължи разпалено
          - Кой, мислиш, развъди тия болести, дето сега са завладели света Докторите ги донесоха от Европа, да правят опит. Едно време знаехме само шарка, сипаница и лошата пъпка. И то беше рядко, и лекът му прост. Сега. . . Черва се объркват, охтики различни, нерви, главоболия и не знам още какви си болести. И на никоя лека не знаят. Колко доктори, толко и церове.
          Чичо Горан опъна няколко пъти бързо от лулата и тръгна полека към близките върби.
          - Да починем малко.
          Рустем тръгна с него. Като стигнаха сянката, чичо Горан откачи тобричката от рамото си, седна тежко на тревата и отложи шапка. По загорялото му продълговато лице течеха браздулици пот. Циганчето застана срещу него и го гледаше как жадно и сладко пуши лулата си.
          - Седни де - покани го чичо Горан, който мълчаливо продължаваше да негодува против лекарите.
          Циганчето полека се сложи на земята и загледа в мъгливата далечина.
          - Шарлатани и нищо повече - поде чичо Горан. - Моят братанец разправя, като бил войник, разболял се нещо и го занели в болницата. Давали му там разни горчилаци и прашуляци да пие, смал не отровили момчето. Един ден му донесли чорба. Взел той да сърба, гледа - в лъжицата човешки пръст и на него пръстен. . .
          Циганчето погледна плахо и с втренчени очи чичо Горан.
          Но той не каза вече нищо. Очите му бяха спрели нейде в ливадите. Там по пътя към селото вървеше народ на тумби, на тумби. Те се изтакаха из класилите ниви и пълнеха целия път. Чуваха се пискливи звуци от гайда.
          - Сватба - каза чичо Горан и погледна въпросително циганчето.
          - Не - избор! - каза Рустем. - Тия пристигат от Шупливци.
          - Вълци главата им да ядат! - рече докторът и цъкна плянката си през зъби. - Влачат се по избори, бият се, трепят се, омразлъци правят, какво По-лошо става, по-добро не става! Народ - вълци главата му яли! Полъгал се по ума на разни панталонджии, доктори и нехранимайковци и мисли, че кой какви големи работи върши. Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си. Нямаш нищо в къщата си и се въртиш, сиромашинката, из село за торба брашно да нахраниш децата си, а той, оня, панталонджията, който и да е, тамо нему, ти казва ти, приятелю, мислиш, че нямаш нищо, ама не е така, ти имаш най-голямото богатство в света - ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетинка в ръка, ти се почешеш по врата, па я пуснеш в кутийката - и ето че хайдутинът дошъл да те управлява. Аз по тия работи не ходя. Душата ми се гнуси, като гледам всичко това, и децата си уча така да правят. Не им трябва. Нек овцете избират овчар - ако не е Вълкан, то ще е Вълчан, пък те са братя пущините. . . Стойте си настрана, момчета - думам на децата си, - лайте, ръмжете като кучета, ама овци не ставайте. Пазете се от тия гнусни работи!
          Чичо Горан изчука лулата си о длан, откъсна една сламчица и почна да си чисти чибука. Рустем седеше неподвижен, чужд на докторовите негодувания и мисли. Очите му блуждаеха в далечината и светеха без поглед. Слънцето прижижаше силно, а реката сякаш беше се спряла под сянката на върбите и не шаваше.
          - Иих, сърчице човешко, и ти ако не си се настрадало, няма и да се настрадаш! - въздихна докторът.
          Водата сънливо избърбука край корените и пак заспа.
          - Ходя си аз, момче, по полето - продължи той след дълго мълчание, - лежа по сенките, гледам небесния вис и си мисля Божичко мили, що ми не дадеш ти на мене една способност, хе тъй, каквото кажа - да стане. Света на рай ще ти обърна аз тебе. Ни болести ще има, ни тегло ще има, ни сиромашия ще има.
          Циганчето въздъхна. То се обърна към доктора и го попита плахо
          - Може ли, чичо Горане, да се намери по нашите места разковниче
          Докторът го погледна изпод вежди и рече
          - Може! Може, но мъчно.
          - Их, да мога! - въздъхна циганчето, развълнувано от далечно неизпитано щастие.
          - Рядка тревичка е тя, Рустем, рядка!
          - Две лета го диря вече, чичо Горане, и още две ще го диря, ама ще го намеря.
          Циганчето гореше като свещица от тъмни неясни надежди.
          Двамата замълчаха. За миг като че ли всичко утихна. Малко облаче мина под слънцето и изчезна. Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи.
          - Като има човек тая тревица, нищо друго не му трябва - въздъхна Рустем. - Може да има, каквото поиска кон, звездите да сваля, скрито имане да намери, да вземе мома, каквато му сърце желае.
          - Хм - усмихна се докторът, - Акима ти е забъркала ума, момче. Не показвай слабост пред жените - никакво разковниче няма да ти помогне. Ще се луташ ти по полето като сенчица, а сърцето ти ще страда.
          Циганчето се зачерви от срам и очите му се изпълниха с влага на любовен спомен.
          - Акима не ме иска вече.
          - Ако не иска с добром - открадни я.
          - Краднах я веднаж, чичо Горане, ама ми се примоли, приплака и аз я пуснах. Стана ми мило.
          - Слаба душица си ти, чичовото.
          - Тя още лани ми каза Рустем, чакам те година, не мога вече. Заключвам си сърцето. Само с разковниче ще го отключиш. Оттогава, къде ходя, разковниче търся. Претърсил съм полето, тревица по тревица. Не ям, не пия - току ходя и търся.
          - Търси, пиленце, търси, може да имаш късмет - каза, потънал в дълбока мисъл, докторът. - Как ще живеем, ако не гоним измамата
          Той развърза тютюницата, изчука лулата си и почна полека да я тъпче и да сумти. Слънцето бе прескочило отдавна зенита и сенките на върбите бяха се нахвърляли като жъдни по реката.
          - Рустем, ти бяла кукувица видял ли си - попита многозначително докторът, заклати важно глава и запуши изтежко лулата.
          - Не съм, чичко.
          - Хе, и аз не съм. . .
          - Дали има - попита циганчето с очи, опулени от любопитство.
          - Има, има, но къде е! Нея да я намеря, тогава да ме видиш ти мене. Едно време чак по Тузлука сме ходили с баща си да я търсим. Там бяха я видели.
          - Защо ще ти е птичката Лете куку-куку, пък зиме - през море й царството.
          - Ех, нищо не знаеш ти, момче! Още от старо време има скрито едно черковно имане някъде си, в някоя пещера. Ама какво имане! Триста биволски кожи пълни със злато. Когато го крили, изкопали в канарата петстотин стълби до вратата на пещерата и после ги заличили една по една. Отпреде на самата дупка пази смок. И какъв смок! Страшна работа.
          - И-и! - каза плахо циганчето.
          - Ама то не е жив смок. Той е направен, момче, от сто ока восък, люспите му са от жълтици, а очите му - от безценни камъни.
          Циганчето зацъка с уста, поразено от учудване, захласнато от вълшебните думи на доктора.
          - В тая пещера живее бялата кукувица, благословена от господа с безсмъртие. Ще рече - да не умира во веки веков. Тая бяла кукувица някога била царска дъщеря. Тя се влюбила в най-бедния войник, пазач на царските палати. Баща й се разсърдил и хвърлил войника в огнена пещ. Дъщеря му от скръб се хвърлила при него и изгоряла. Бог превърнал душата й на бяла кукувица.
          Докторът се прокашля и замълча. Реката тихо и равно шумолеше, сякаш продължаваше чудната приказка. Сърцето на Рустем, развълнувано от подвига на влюбената девойка, биеше неудържимо.
          - Е, после, чичо Горане
          Докторът протегна изтръпналите си крака, изпъшка и стана.
          - Ако видиш тая кукувица - каза той - и паднеш да й се поклониш и викнеш три пъти Сестрице, бяла кукувице, той те обича още! - тя ще те заведе в пещерата и ще ти предаде скритото имане.
          Докторът нагази пак в реката, наведе се и почна да се взира по пясъка.
          - Да имам разковниче, може и тая кукувица да видя! - каза Рустем. И като стана, погледна слънцето, тръгна из ливадата и почна да рови тревата с тоягата си.
          Денят бе се смълчал и със спрян дъх се бе заслушал в мечтателната песен на реката, в нейните откъслечни дълбоки въздишки, недомлъвки и томления.
          Един кълвач удари рязко няколко пъти по кората на една стара върба и също се заслуша.




Гласувай:
54
0



1. vishnichka - Dum spiro spero... :)
01.05.2014 07:55
Розовото е един нежен, ароматен и вдъхновяващ цвят, за мен - символ на детската обич и невинност. Ако можехме някак си да го съхраним с годините, бихме живели много по-чистосърдечно и човечно...
Благодаря за Мечтателите, "Как ще живеем, ако не гоним измамата" ... без отговор през времето и до днес!
Честит празник!:)
цитирай
2. hopfen - Не знам на какво да се надявам, вече Виши
01.05.2014 19:49
vishnichka написа:
Розовото е един нежен, ароматен и вдъхновяващ цвят, за мен - символ на детската обич и невинност. Ако можехме някак си да го съхраним с годините, бихме живели много по-чистосърдечно и човечно...
Благодаря за Мечтателите, "Как ще живеем, ако не гоним измамата" ... без отговор през времето и до днес!
Честит празник!:)

Тоя случай с розовото, ми напомни и един случай в съседна Румъния, малко по различен. Там по времето на Чаушеско, когато жена му отишла на посещение в една свинеферма, ден преди това боядисали всички прасета в розово изчистили перфектно кочините, тях ги боядисали в свежо бяло и зачакали.... Точно в деня на посещението на височайшата особа за нещастие се излял проливен дъжд и прасетата възтановили предишния си цвят в тъмно кафяво....Това тогава ми звучеше като виц, но знаели човек....Сега този тъмно кафяв цвят в нашето розово не е майтап.
А за измамата, чичо Горан е прав, но аз пък се си мисля, че не трябва да я гоним, а да я изгоним:)
Аз лично обичам синия, и за това пия докато посинея:)
Наздраве!

цитирай
3. vishnichka - Наздраве, Хопфи!:)
02.05.2014 17:28

http://www.youtube.com/watch?v=2t9kj1pL29Q
цитирай
4. hopfen - Вишничке, ти да нямаш
02.05.2014 20:56
Вишничке, ти да нямаш способността да гледаш на боб, исках да кажа на блог:)
Още малко и точно в посоката на поздрава ти ще се изгубя за някой и друг месец:)
От дълбоко по на дълбоко, в гори тилилейски ще потъне Хопфена:)
Наздраве!
цитирай
5. qbylkovcvqt - . . . :) знаеш ли как изглежда разк...
03.05.2014 10:59
... :) знаеш ли как изглежда разковничето... виждал ли си го... ;)

Наздраве и добро!
цитирай
6. hopfen - :))
04.05.2014 20:34
qbylkovcvqt написа:
... :) знаеш ли как изглежда разковничето... виждал ли си го... ;)

Наздраве и добро!

Някога имаше една хубава песен за него, поздравявам те с нея:
http://www.youtube.com/watch?v=TcPX2Lt6WZM
Наздраве!
цитирай
7. qbylkovcvqt - :))))))))))))))) Не са толкова ...
04.05.2014 23:43
:)))))))))))))))
Не са толкова малко...
цитирай
8. vishnichka - Единствено доброто възпитание ме възпира да любопитствам за твоите гори и дела, Хопфи,
05.05.2014 18:10
аз мога да си го позволя само август, когато почти всички фирми в моя бранш пускат кепенците. Жалко, че си изпуснал нервите и положението в следващия постинг, по принцип не слагам минуси, но си го помислих...

цитирай
9. hopfen - :)))
09.05.2014 00:19
qbylkovcvqt написа:
:)))))))))))))))
Не са толкова малко...

От всичкото малко, по повече:)
Наздраве!
цитирай
10. hopfen - Няма нищо
09.05.2014 19:33
vishnichka написа:
аз мога да си го позволя само август, когато почти всички фирми в моя бранш пускат кепенците. Жалко, че си изпуснал нервите и положението в следващия постинг, по принцип не слагам минуси, но си го помислих...


което да захрани любопитството ти Виче, това е малка част от моето потапяне:)
http://pinmapshop.com/blog/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BE-%D0%B2-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/
Пишеш, че съм си изтървал или изгубил нещо, моля ако си го намерила ми го ....абе задръж го за себе си, може да ти е от полза някой ден:)
цитирай
11. vishnichka - Хопфи, да не ходя назад из блога ти сега,
12.05.2014 11:59
имам спомен, че миналата година се "забелязахме" след едно такова дълго твое отсъствие и завръщане, но такъв е животът - на срещи и раздели!;)
За някой и друг месец човек може да се отправи на околосветско пътешествие, твоето изглежда също много екзотично. Надявам се всичко да e споделено с любими хора, а аз ти желая всичко най-добро!:)
цитирай
12. zvezdichka - Много хубав разказ!
15.05.2014 12:36
Дава информация за живота в миналото, как са се обличали, каква народна вяра са имали, как са се лекували.
Надеждата - човек винаги ще я търси и без нея животът му би бил много труден.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hopfen
Категория: Хоби
Прочетен: 420819
Постинги: 94
Коментари: 1551
Гласове: 6758
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930